Беше някъде около 2013 година. По това време бях амбициран ученик в театралната школа "Талантино" (Бургас) на Станимир Карагьозов. Четях, гледах, събирах откъдето и както мога всякакви енциклопедични знания, упражнения, игри и всичко, свързано с театъра. Тогава до мен стигна, че в София се е появила нова театрална форма, която за пръв път се случваше в България. Ставаше дума за импровизационен театър, който правеха едни готини млади артисти. Когато научих за тях, естествено изгледах и изчетох всичко по въпроса.
Изключително много ме вдъхнови изкуството на импро театъра. То се основаваше на спонтанност, непринуденост, въображение, екип, доверие и още куп други ценни умения. По това време исках да се развивам като актьор, но по-късно си дадох сметка, че тези умения ме правят и по-добра версия на себе си. Дори започнах да се упражнявам сам или с приятели. Ако трябва да бъда честен, пожелах си един ден да се срещна с тези импровизатори и да бъда с тях на една сцена.

Няколко години по-късно вече учех актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ. Бях последна година, пред дипломиране и имах интересни идеи за бъдещето си. Никога не съм вярвал в случайни неща! Намери ме една обява за кастинг за професионална импро трупа. Организираше го единственият актьор в България, който е завършил пълното обучение в Меката на импровизационното изкуство - Чикаго. Беше основателят на "ШиЗи Импро Театър" - Златин Цветков.

Бях взет в новосформираща се група към "ШиЗи Про" от професионални актьори и в продължение на няколко месеца Златин ни обучаваше да импровизираме на сцена и да създаваме колективно спектакъл от нищото. Нямахме опори като сценарий, мизансцен, декори, персонажи или каквото и да е друго. Всеки разполагаше единствено със себе си и своите партньори. И всичко трябваше да се случва спонтанно. Да се вдъхновяваш в движение и да насърчаваш въображението на партньора си. Да пускаш контрола и да прегръщаш идеите на другия като свои и да стъпваш на тях, за да градите взаимно. Да взимаш смели решения и да си осъзнат за това, което присъства в момента. Да слушаш активно и да си много подкрепящ.

Беше прекрасен процес, в който се чувствах сякаш съм на терапия. Не мислех за нищо. Бях през цялото време "тук и сега", защото игрите и упражненията провокираха спонтанността ми. Чувствах се неимоверно лек, спокоен и уверен да импровизирам без да знам накъде отивам. Без да упражнявам контрол, без да насилвам нещата в желаната от мен посока. Разполагах с най-важните инструменти - интуицията си и моите партньори. Те подкрепяха моето въображение и аз тяхното. И докато вървяхме един за всички, всички за един в този процес, се забавлявахме да се откриваме в сцените и да бъдем себе си, без някой да ни осъди за това.

Беше снета тежестта да си измислям предварително интересни и оригинални хрумки, защото очевидното и спонтанното беше в пъти по-интересно. В групата се беше завихрило взаимно доверие и екипно творене на нещо, което е по-голямо от всички ни. В него егото ти няма нужда да знае накъде отиваш, кой си, какво играеш. Присъстваше само доверието и спокойствието, че ще откриваме всички тези неща по пътя. Не се наблюдаваш отстрани. Никой не те осъжда дали си сбъркал. Философията на импровизацията е, че няма грешки - всичко е подарък, който партньорите ти ползват и те карат да изглеждаш добре. И така от само себе си се получаваха невероятни сцени, интересни персонажи, вълнуващи истории, които се раждаха тук и сега и бяха неповторими. Забравях ежедневието си. Забравях за проблемите. В продължение на часове бях толкова потопен в груповата динамика и случването на истории на момента, че всяка среща беше като емоционална баня за мен. А на следващия ден - пак същото.

Беше много различно преживяване от театъра, който бях свикнал да правя. Усещах как развивам рефлексите и актьорските си умения, но се усещах и като по-смирен човек. Това, което най-много ме спечели беше неосъдителната среда, в която творяхме. Беше коренно различна от тази на класическия театър, която пък беше пълна със суета и егоцентризъм. Но за двете ще ви разкажа повече друг път. Накрая дойде време да излезем и пред публика.

Междувременно Златин канеше професионални импровизатори от цял свят, които провеждаха уъркшопи с актьорите на ШиЗи и това беше много ценен обмен! Организираше и международния "Sofia Improv Fest".
Беше незабравимо лято за мен и всички от състава на "Безименните" (така се бяхме кръстили, след като не успяхме да си измислим име :D) - Таня, Пешо, Ели, Пехо, Марто, Мая, Марио, Елица, Юлия и Ипо. Благодаря до небесата!

Винаги съм наблюдавал с изумление как животът ми предоставя всичко, за което пускам намерение да ми се случи. Е - случи ми се и това. Имах честта да срещна Златин и актьорите от ШиЗи и да играем на една сцена. За мен това беше върховно изживяване, за което съм безкрайно благодарен!

Това, с което ме зарази импровизацията като групово изкуство и което Златин успя много добре да ми предаде, беше идеята! Идеята да се свържеш с другия. Да чуеш другия. Да го подкрепиш и да си добронамерен. Няма грешки. Всичко е подарък такова, каквото е. Неизвестното ти е приятел. Няма нужда да контролираш нищо. Ще стигнеш по естествен път там, където трябва да стигнеш.

Половинката ми в Театрална къща "Шарж" - Захарина също се записа на курсовете им и започна своето обучение. Имахме щастието да изиграем няколко импро представления с ШиЗи, след което настъпи пандемия. Ние поехме към Пловдив, където продължихме да даваме път на идеите си и да развиваме Театрална къща "Шарж".
Оцених колко много са ползите от груповата импровизация и как уменията, придобити там, се отразяват върху живота ти и го правят по-лек и забавен. Приех като лична кауза да предам и развия наученото, защото вярвах в идеята.

След придобитите знания и допълнителна работа върху себе си, отворихме редовни курсове по импровизационни умения за непрофесионалисти в Пловдив, защото импрото е за всеки. Там се чувстваме полезни, докато наблюдаваме развитието на курсистите ни. С всяка среща те стават по-освободени и позитивни хора. Това е голямата ни радост!
Някои от участниците дори вече имат няколко представления пред публика. Провеждахме ателиета и различни места проявиха желание да работим съвместно. Сплотявахме дори детски колективи чрез методите на импровизацията.

Огромна чест за мен беше и да се върна там, откъдето бях тръгнал - в родната ми театрална школа "Талантино"! Само че този път като гост преподавател по импровизационен театър заедно със Захарина по покана на моя учител - Станимир Карагьозов. За нас беше радост да работим с тези деца и тинейджъри, а групите там чакаха нашите срещи с нетърпение.

Резултатите, които виждаме ни вдъхновяват и зареждат с енергия да продължаваме идеята и да се развиваме все повече и повече в тази дейност. Можете да следите програмата ни за предстоящи групи по Импро, както  и работилниците ни.
Благодаря неимоверно много на всички замесени в моето импровизирано пътешествие! Никога не съм подозирал, че ще стигна дотук и че ще правя това. Но колкото повече го правя, толкова повече ми харесва.

Внимавайте какво си пожелавате, защото може да ви се случи. :)

До скоро!

Георги Димов