Блог

Споделяме своите истории с теб
ЛавандуЛОВ в Старо Железаре - 2023

ЛавандуЛОВ в Старо Железаре - 2023

Едно приключение, което ни отведе на единственото място, на което Луис Армстронг и Петър Дънов са се срещали физически.

Велики четвъртък - ден за боядисване на яйца, последни приготовления за предстоящите празници и лаванду-лов. Скочихме рано-рано от леглата, измихме очи и, както повелява традицията, веднага след ставането сложих да се варят и боядисват великденските яйца. Понеже решихме, че всички ще бъдат червени, просто изчаках да заври водата и добавих вътре люспи от червен лук и цвекло (разбира се, бях отделила едно първо яйце, което сварих отделно). През това време Георги беше навън с кучолингите и се бе заел да ги обгрижва. С това добро разпределение на задачите бяхме готови преди 8:00. Оставихме яйцата да стоят в цветната си отвара, а кучетата да се радват на двора и се метнахме на колата в посока село Старо Железаре.

Готините хора от Гората.бг бяха приели поканата на Николай, който бе решил да раздаде лавандулите от своя нивa, вместо да ги изхвърли. Идеята беше, че всеки може да отиде да помогне за изваждането, а после да си вземе колкото лавандули може да носи. Онова, което остане нераздадено, ще се раздаде на различни акции в няколко български града.

И така в 10:00 бяхме на площада в с. Старо Железаре. Още с влизането бяхме очаровани от интересните рисунки по сградите и добре поддържаните кметство и читалище. Освен тях на площада има църква и малко ресторантче, в което се озовах почти веднага след пристигането, за да си взема кафе. В ресторантчето времето сякаш бе спряло - интериорът изглеждаше непроменян от поне 30 години. Почувствах се сякаш съм в малка машина на времето. Това ме накара да се усмихна, а усмивката ми се задържа на лицето от веселите табели и уникално вкусното кафе с голям каймак, което ми струваше едва 50 стотинки. Една от табелите, която висеше зад бара, гласеше: "Цигари на вересия утре." Представих си всички онези опити на селски тарикати да си вземат цигари без да платят за тях и се посмях наум за тяхна сметка. Размених още няколко думи с човека и излязох, за да се запозная с останалите хора от лавандуловата акция, която аз закачливо кръстих "лаванду лов".

Запознахме се с по-голямата част от хората и след няколко сладки приказки беше време да се отправим към лавандуловото поле. Някъде около 10:30 бяхме вече там и се захванахме за работа. Коренчетата се вадеха сравнително лесно и работата вървеше бързо. За по-голяма ефективност в работния процес включихме песни, вицове и дискусии. Получи се истинска селска идилия, а лаванду-лова вървеше чудесно. Вадехме коренчетата и старателно ги опаковахме.

Около 13:30 решихме, че е време да продължим нататък. Ръцете ни бяха станали червени от изкореняване, а колата беше пълна с чували с лавандулови коренчета. Бяхме си наумили, че освен за растенията ще си отделим време и за разходка из селото и така и направихме. Върнахме се на площада и веднага се отправихме към сграда, която бяхме видели по пътя за полето (на стотина метра от "топ центъра" на селото). На вратата ѝ имаше табела "Дом на традициите", а оградата ѝ я красяха различни рисунки - в този момент я определихме като единственото място, на което Петър Дънов и Луис Армстронг са се срещнали. Примамливата забележителност обаче беше в обедна почивка от 13:00 до 14:00 и понеже оставаха 15 минути до отварянето преценихме, че е супер възможност за хапване.  

На около 500 метра от центъра има малка пазарска масичка и павилион за сандвичи - чудесно място човек да изяде една принцеса с кашкавал, да си купи старожелезарска мерудия и да си поговори за фолклорна музика със собствениците. Благодарихме на милите хора, че ни нахраниха обилно и се върнахме в "Дома на традициите", за да разгадаем какво се крие зад тези врати.

Вече беше отворено. Посреща ни Минка - една жена, която през половината време обгрижва читалището, а през другата се грижи за този етнографски музей. По време на разходката ни из старинната къща имахме възможност да седнем на синия, да вдигнем кобилица, да пипнем току-що изпредени конци на хурка, да разгледаме старожелезарските носии и да си купим прясно изсушени билки. Минка ни разказа как целия "Дом на традициите" съществува балгодарение на дарители и доброволци. Впечатли ни колко заредено с любов е това място и как се поддържа с любов! Пожелахме си да имаме възможност някой ден да случим проект заедно. Казахме си добри думи за довиждане с нея и продължихме.

Вече беше около 15:30, имахме да свършим някои задачки в Пловдив и потеглихме обратно. Но преди да напуснем селото се отбихме до прочутата чешма на Старо Железаре, от която тече охладена минерална вода. Наляхме си туба вода, поговорихме си с хората там и казахме "довиждане" на китното селце.

Велики Четвъртък беше едва преполовен, но дори и за това време ни припомни някои важни неща за живота... А, може и просто да се бяхме надишали с лавандула и въпреки, че ни очакваше много работа, се усещахме заредени - с благодарност, с мъничко смирение и, разбира се, с лавандулови коренчета.

Благодарим на Гората.бг и на Николай, че споделиха с нас това изживяване и че ни дадоха възможност да си осиновим лавандули! Сега ще можем да раздадем на близки и роднини, както и за озеленяването на нашето селце, което обитаваме. С нетърпение очакваме бъдещи инициативи!

Светли празници и до нови срещи!

Няма коментари
Благодарение на нашият месечен бюлетин можеш да се информираш за
предстоящите събития и да не пропускаш нито една среща с нас!

Бюлетин

Търсене